Защо си нямаме достойни министри (достойници)?

Още от малък силно ми направи впечатление, че у нас е много модерно да се величае чуждото. Непрестанно сме склонни да откриваме лошото у нас (то е премного, нали?) и да градим изкуствената реалност, че на Запад всичко е идеално. Че там където има дим, има и огън аз не оспорвам, но трябва да се учим да виждаме доброто при нас, както и проблемите, които ги има на запад. Най-вече необходимо е да се отърсим от страсното самобичуване. Говоря за реплики от рода на:

"В България живот няма, аз казвам на моите дълганаци час по-скоро да се изнасят от тука!" - шивачка в София, около 2003 г.;

"Аз чакам дъщеря ми да завърши и по-бързо да тръгваме към Франция!" - учителка по Френски, ок. 2007 г.;

"А ти, момче, нормално ли си!? С твоето образование да се върнеш да живееш в България!?" - репортерка по Агро тв, към млад предприемач през 2017 г.

"Европа почва от Балканите. Това значи, че ние сме такава дупка, че Европа почва след нас." - парафраза на изказване на ученик от Втора немска гимназия (73-то СОУ "Владислав Граматик"), към 2010 г.

"Но как е възможно американец да се ожени за българка, ние сме толкова по-низши от тях!?" - телефонистка към млада булка през 90-те години. 

Такива изказвания съчетани с други голословни твърдения и фантасмагории отдавна са ме довели до извода, че когато българите напускат България, основната причина  за това не е материалното (недостига на пари), нито пък толкова омраза към България, колкото страхопочитание към чуждото. Сладостта да се похвалиш, че живееш в чужбина е толкова голяма!

В България не можеш да си намериш работа, но като отидеш в чужбина със сигурност ще те чакат с куфарче със злато, нова кола, лесна работа и висока заплата. Звучи много правдоподобно, нали? Съмнявате ли се? Но моля Ви, в крайна сметка не говорим за България.

Знам много хубави истории за хора отишли да работят в чужбина, където изкарвали много по-добри пари от колкото в България. Но като изкарват повече, нямат ли и по-високи харчове? Всъщност, може би успяват да спестят и даже да трупат пари! Евала! Но, не се ли блъскат като скотове в тесни квартири? Не? Добре, а работят ли при добри условия на труда? С какво око ги гледат местните? Всеки си знае собствения опит, аз не твърдя, че знам отговорите на тези въпроси.

Но това въобще не е важно! ВАЖНОТО е, че живеят в НеаполИ, в Лондон..... О, не! В Пари (не ти ли вдъхва доверие, само името на такъв град?)! Ню Йорк, нали? Или Амстердам ви звучи по-добре?

Това страхопочитание към чуждото, особено към западното си има много дълбоки корени в българската култура. Така например през ХІХ-ти век, решили че не искат да имат достойници, а че ще си дондуркат министри. Двете думи имат същото значение, но първата е българска, а втората френска (1). Като българска дума, "достойник", не се харесала много на хората. Нас не ни бива много в тия езикови работи, гледай как по-хубаво звучи на френски "министр~ЪЕ"! Каква хармония от звуци! Друго си е френското! Когато някой кажел думата министър, за един миг всички можели да си представят, че се намират в Париж, досами Сорбоната. Простите хора пък се маели, какъв ли е тоя мъдрец, с такова възвишено название. А и такава дума си имала и други предимства пред глупавото българско хрумване. В крайна сметка, след като българите не били французи, как можели да знаят какви качества трябва да има един "министър". Кой е казал, че министър означава да си достоен? Хем не знаеш френски, хем ще изказваш мнение! В същото време, достатъчно вещите в Европейската политика, в нейните тънкажи, завои и муравети, изтръпнали пред думата "достойник". Не ти стига високомерието на Бисмарк, пък сега вземи, че му прати достойни хора! На него му трябват стабилни политици, а не достойници. Та затова и до ден днешен си нямаме достойници, но затова пък какви министри си имаме! Защо ли не си назначим направо и малко "угодници" или "негодници"? Така ще си спестим много езикови недоразумения.
 --------------------
(1) Думата достойник обикновено преписват на Богоров. Всъщност тя е старобългарска дума със значение достоен човек, вж. например Малък речник на Старобългарския език. ИК "Слово", Велико Търново 2001. Не можах да открия надежден източник, но изглежда, че е имало такава длъжност в средновековна България.

Риголето - на български или на италиански?

От както преди няколко месеца гледах един спор по телевизията относно Закона за езика, много ми се искаше да се изкажа и аз по темата. В дискусията, която се състоя по Първа програма, може да разграничим две крайни позиции (естествено, че преувеличавам):
1. Който не ползва български думи и не пее италианските опери на български е родоотстъпник и съответно трябва да бъде наказан. 
2. Който не ползва чуждици е простак, не си дава сметка, че има нови езикови реалии (обозначими) без които езика не може да бъде обогатен и по този начин дърпа България към блатото.

Няма да задълбавам, кой какво казал, защото въобще това не ми е целта. Искам само да посоча, че е възможно и трето мнение, което да обедини тези крайности и да вземе ползи и от двете.

Вярно е, че непрекъснато се появяват нови езикови обозначими (езиковите "реалии") и за да може да си говорим за тях сме принудени да ползваме чуждите думи. За такива се сочат например смути, компютър, лаптоп, таблет. Смутито - не било нито нектар, нито сок, а смути... Как да ви го обясня по друг начин, това си е смути. Как да го кажем на български като просто няма такава дума?

Пък и какво толкова му е лошото да си пиеш смутито? Няма нищо смущаващо? Какво точно ни смущава при тези чуждици? Къде е проблемът? 

Проблемите са: 
1. снобизмът и охотата с която се приемат чуждите думи;
2. мързеливото и пасивно отношение към езика, не искаме да развием езика си, да го изучаваме и да го обогатим въз основа на това което е налично в различните диалекти. Много по-стилно е да пиеш "смути", отколкото "размешаче", което е същото. 

Това в никакъв случай не означава, че който каже "смути" мрази България, родоотстъпник е или пък трябва да бъде разстрелян. Не означава и че всяко ново обозначимо, трябва на всяка цена да му се измисли българска дума. От малко американски или патагонски думи няма да прегрешим толкова, важното е да се стремим да запазим оригиналността на българския език и да се отърсим от чуждопоклоннически страсти. Трябва да бъде по-стилно да ползваш нещо старо и забравено българско, отколкото нещо изтъркано и разпространено навсякъде.

Явно в това, че българското не е достатъчно модерно, се крие болката на професорите предложили закона. Те усещат някакъв проблем и смятат, че решението е в здравата ръка на един закон. Не и по никакъв начин. Необходима е промяна в мисленето, а законът само ще амбицира хората да ползват още чуждици и да пренебрегнат истинския проблем. Много по-добре ще направят ако посочат, кои думи да ползваме вместо чуждите. Да дават предложения, за да може пишещите - журналистите, писателите и даже учените, когато осъзнаят истинския проблем, да ползват готовите думи. 

А оперите на Верди, аз предпочитам на италиански, точно защото самобитността е толкова важна. Преведена на български операта не е същата, няма същото звучене, защото тя е мислена на италиански. Ако Верди и либретистите бяха работили на български е друг въпрос. Може да се насладя и на превода, но съм съгласен с един от събеседниците, че това е безмислена цензура. 

Ролята на едноклетъчните през Българското възраждане

Ако човек наблюдава внимателно езика, може да открие удивителни находки. Вижте думите чехълче, първаци, ресничести, камшичести, бозайници. Всички тези са научни имена измислени от българските биолози или може би обикновени българи. Те са решили да преведат латинските термини на български. Защо? Защо не са взели готовите латински имена? Учудващо е, че някои си е играл да измисля нови думи, след като днес ни учат, че за липсващите думи нямаме друг избор освен да копираме механично чуждите. Ако сме искали да вървим напред заедно с Европата и развития свят, трябвало да ползваме чуждите думи, които обозначават "новите реалии". (Има се предвид новите неща, които новите имена описват - новите обозначими). Нямало друг избор - или си културен и казваш думата на латински, английски и тн. или си прост.

А вижте, много преди езиковедите да се развихрят, на някой биолог му хрумнало да нарече Paramecium caudatum опашато чехълче вместо Парамециум кандатум или руското туфелька. Някой се сетил, че може да преведе Protozoa, първаци; Ciliata камшичести; Chlorophyceae - златисти водорасли, Mammalia - бозайници, вместо руското млекопитающи. Как пък растението Herniaria е кръстено изсиплвиче (от херния преведено на български изспиване, на руски грыжник сравни с руското грыжа - херния) е загадка. Кой го е превеждал? Защо на три езика имаме един и същ превод? Кой е оставил тази следа? Какъв е смисълът и има ли такъв? (1)

Защо са правени тези преводи? Може би са искали да направяте термините по-разбираеми за българите. На много езици на непосветените в биологията е трудно да разберат непонятните латински термини. Или, може би са искали тези думи да звучат естествено на български, може би са го направили просто за удобство. Каквато и да е причината, това е един малък пример, че дори да нямаме думата на български, може да си измислим нова.Единственото ограничение, което може да имаме е фантазията или липсата на фантазия. Във всеки от нас спи един езикотърсач, нужно е да го събудим за да направим живота по-интересен.

Всъщност знаете ли защо те са търсели български имена? Да сте чували за Възраждане? Всеки се чувствал творец на една нова епоха, възраждали са България. А днес много хора повтарят едни и същи тъпи мантри - "в България живот нема", "от Калотина на запад, си е друго" " ние сме най-крадливите" - последното се казва с горда усмивка! Ако си възвърнем поне малко от творческия дух на Възраждането ще ни дойдат много нови идеи как да преодолеем проблемите пред които сме изправени. Но и тук трябва да мислим и да търсим решения, повтарянето на чуждите думи няма да ни помогне. (Било то преносно, думи като гореизборените мантри или буквално думи като хай и гудбай).

-----------------------------------------------------
(1) Това което наричам загадка за думата изсипливче, за мен, се крие в следното: ако думата е преведена първо от латински на руски като грыжник, явно е, че някой руски ботаник е искал да предаде значението на руски. После българин го е превел по същия принцип на български самостоятелно от руснака или по същия принцип. Това обяснява нещата, но какво ако изсипливче и грыжник са диалектни думи, произлезли в народна езикова среда. Ако не са създадени от учени, а са създадени на село. От къде да търсим връзката от някакъв общ индоевропейски първообраз? Със сигурност подобни въпроси са разглеждани, изказвани са хипотези, но със сигурност не може да знаем никога. Само може да стигнем до извода, че имаме три самобитни думи изградени на един принцип на три различни езика.