Селскостопанската лексика в централния балкански говор

На тази връзка може да четете един прекрасен анализ на селскостопанска лексика в централния балкански говор. Авторката е Василка Радева.(Българска диалектология, книга девета, София, 1979). (Замълчавам си за чуждиците в него, защото по ирония на съдбата те бъкат в много филоложки текстове.) 

За любителите на диалектни думи, направо отидете на стр. 92 (пдф 14), където са записани значенията на думите.

Споделям още тук, любимите ми селскостопански термини от централния балкански говор:

присОйе – място, което се огрява от слънцето
измитище – изтощена нива
гръмище – място в ливада, обрасло с храсти
зулАк – лошокачествено сено
пичинАк- зелен царевичен кочан за печене
купЕщина – купено животно

доц. Кочева: Диалектите не са на изчезване!

Въпреки че въобще не съм убеден в тава изказване, ще се радвам ако е истина. Това ще ни даде възможността да използваме за практически цели все още съществуващите диалекти. Например компютърните специалисти или еколозите могат да се посъветват с по-възрастните как да нарекат някакъв термин. Не се смейте! Народния език понякога е много по-точен от този на книжовниците (виж какво казва Вазов по въпроса). Вместо да се тъпчем с чуждици като невидели, по-добре да вземем нещо нашо, по-красиво и по-истинско. 

Точен и изразителен е народният изказ

Из "История на българския книжовен език" от Стоян Жерев, Валентин Станков и Ралица Цойнска. София, 1989. 

ИВАН ВАЗОВ (1850-1921)


     Ив. Вазов е един от най-значителните строители на съвременния български книжовен език. С разнообразното си творчество на талантлив поет и писател той участва активно в изграждането на езика ни, а като авторитетен творец влияе и за утвърждаването на някои езикови особености в книжовната практика.
......
......
......
     Вазов има значителен принос за обогатяване[то] на речника на съвременния български книжовен език. Писателят черпи лексикален материал главно от българската народна реч. Той се стреми да издири "хубави и изразителни" думи, употребявани в различни български диалекти. Вазов вижда в народната реч важен източник за обогатяване на книжовния език. В разговор с Иван Шишманов той споделя: "Нам ни трябват думи, които да изразяват полутонове. С тая цел аз въведох много народни думи в употреба. Например лъх е моя. Също и заник, и изгрев, и здрач, и чука, и усте (клисура). В новите ми стихотворения ще намериш много нови думи." Писателят търси народни думи и в речника на Н. Геров, и в Сборника за народни умотворения, и в речта на обикновени хора. В пътеписа "В недрата на Родопите" Вазов отбелязва:"Слънцето залязваше вече зад високия рът, изпречен като стена над Белово, отвъд реката. Това време тук се нарича "заник-слънце", прекрасен български термин, както и "изгрев-слънце", който другаде чух. Но пишущите братия никога не има дават достъп в литературния език, а ги заменят учено с километрическите и чужди на духа на българския език: "изгряването на слънцето" и "захождането на слънцето". Един господин, който превождаше в един български вестник романа "На рассвете" от Ежа, беше велемъдро предал това название с "при пукнуване на зората"!.. Въобще народът не обича проточеностите и грижливо ги избягва.  ... Той употребява дума призори вм. "пукване на зората", напън вм. "напъване" и пр. Нашите писатели трябва да изучават езика на техния език се дължат в много случаи колкото на безвкусието, толкова и на голямата им убогост (бедност, бел. моя КДРД) в знанието на езика, който тъй добре знае народът."
     Промените в обществения и културния живот след Осбождението довеждат до употреба на много чужди думи. Писателят е за разумно опазване [на] чистотата на българския книжовен език. Като се изказва против използване на ненужни чужди думи, той подкрепя необходимостта от някои заемки от други книжовни езици, особено от руски език: "Всяко нововъведение в живота ни влачи подире си рой чужди думи в езика и той, сиромахът, ги гълта, усвоява, обогатява се, оварварява се (става варварин, бел. моя КДРД). Научихме българина да си троши езика и задръстя паметта без нужда, направихме го да произнася: урна - не кутия, секция - не бива отдел, тротоар - плочник не е български! (тъй го чух от селяни) (думата "плочник" е българска и по всяка вероятност изкована от Вазов, бел. моя, КДРД), екскурзия вместо излет - чешка и сръбска дума, но хубава и на български... взехме руските: упрек (вместо укор, натякване), намеквам (!) (вместо загатвам, подхвърлям), прицелвам се вместо луча, меря... и стотина такива."
............................

Найден Геров говори за колосалния си труд


Човек винаги трябва да има едно наум като чете нещо в  междумрежието (интернет): не всички потребители са добросъвестни, а някои са доста неграмотни и могат добре да заблудят дори подготвени специалисти. В същото време, съмнително е влиянието на популярните социални мрежи върху здравето на подрастващите (1).  Въпреки това, междумрежието може да бъде и полезно: то предлага огромни възможности за разпространение на знания. Затова, преди да продължа, искам да изкажа огромната си благодарност към хората, които споделят знания по интернет! Както казват създателите на КиберЛенинка (www.cyberleninka.ru ), сега се отваря възможността за научен комунизъм – неограничен достъп до знания на всекиму според потребностите.
Често повтаряме по навик, че поколенията стават все по-тъпи и все по-малограмотни. Това до известна степен е вярно и наистина междумрежието и медиите си вършат добре работата в тази насока. Но, не трябва да се пренебрегва, че междумрежието дава на младите хора, големи възможности да разширят кръгозора си и да научат нови неща. Сега благодарение на интернет,  българчетата могат да четат редица важни световни и български произведения  онлайн, могат да се образоват (но и да се заблудят!) по редица важни въпроси от най-различни области.

Тук публикувам, на осъвременен език (2) , откъс от увода към Речника на българския език на Найден Геров. Самият речник е качен в интернет в оригинален правопис тук и тук. Този вариант на текста е осъвременен за да бъде достъпен за по-широка публика, а за онези, които се интересуват от самобитния правопис на Найден Геров, най-добре ще бъде да посетят изброените връзки. От интерес за разговора, които водя с читателите, са бележките на Геров под линия. Там той дава примери за някои руски думи, които широко са навлезли в употреба още по негово време. Интересен е случаят на брАтанец/брАтаница и сЕстринец/сЕстриница, които са българските думи за руските  племенник и племенница. Българските думи за племенник и племенница дават възможността да се установи доста по-точно роднинската връзка. БрАтанец е син на брат ми, БрАтаница е дъщеря на брат ми, сЕстринец и син на сестра ми, сЕстриница е дъщеря на сестра ми. При руските племянница и племянник не е ясно от коя страна идва родството (от брат ми или от сестра ми?).
Също така е важно отношението на Геров към чуждите думи. Това не е някакъв варварски фанатизъм да бъде унищожено всяко чуждо влияние, а любов към родното и по-точно народното. Той не отстранява от речника си чуждите думи, които се употребяват от народа, но не включва в речника неумело употребявани чуждици, независимо от техния произход. Геров, в същото време, осъзнава предимствата на българските речи и предпочита тяхната употреба пред безсмисленото и не добре осъзнато  преписване от чужди езици.

(1)   Според някои психолози, прекомерната употреба на фейсбук и непрекъснатия стремеж на децата да се харесват на другите може да нанесе сериозни травми на подрастващите. Във фейсбук те са в постоянен контакт със съучениците си и губят представа за личното си пространство. Все повече зачестяват случайте на момичета, които се доверяват на потребителите да им отговорят въпроси като: “Красива ли съм?“. Отговорите на такива въпроси са публични и достъпни за всички. Недробонамерени хлапаци отговарят на тези глупави момичета, че са грозни, че са франкенщайни и тн. Тези публични клейма могат и нанасят големи поражения върху психиката на подрастващите. А относно красотата: всички жени (мъже) са красиви и всички жени (мъже) са грозни, просто защото всеки има различен вкус. Напълно идиотско и неблагоразумно е да очакваме, че целият свят ще ни харесва. За жалост, фейсбук не казва това на подрастващите.

(2)  Не следвам нормите на книжовния език изцяло, а просто правя по-лесен за четене неговия текст.


Речник на Блъгарский език с тълкуване речите на български и руски.

Събрал, наредил и на свят изважда



НАЙДЕН ГЕРОВ



част първа.



А-Д

Пловдив.

Дружествена печатница „Съгласие.“

1895.



Предисловие

На език, който има книжнина, може да се стъкми речник по книгите, които има на него. На език, който няма книжнина, за да се изработи речник, трябва да се съберат речите му из устата на на народа, който го говори.

Преди петдесет години, когато съм наченал да работя за тоя речник, на Българский език имаше печатани само няколко книги. Тия книги бяха така малко, дето, да ги имаше человек и всичките на ръце, пак едва ли щеше може намери в тях четвъртината от всичкото число на речите, които има в езика ни.

Така, за да се изработеше речник на нинешний Българский език, трябваше да се съберат речите му в народа.


За такава една работа аз зех да се готвя, когато още си учех в Ришиелевскый Лицей в Одеса, в 1842-1845 лето, за да я извърша, като се завърна в България.

Така, в едно десетгодишно пребиваване в България, аз записах из устата на народа и от употребяваните от него различни изречения, пословици и народни песни едно доста голямо количество речи, от които имаше да излезе един речник с нещо до четиридесет хиляди речи.

Това ми се видя тогава да е доста за пръв път, та, като ми се прилучи да отида пак в Русия, аз наченах да уреждам от него редовен речник и уреденото  да печатам като приложение при „Известията от второто отделение на императорската  академия на науките в Санкт Петербург“ за 1855-1856 лето. Но там печатането отиваше много бавно – за една цяла година едва можаха да се напечатат само букви А, Б и В до реч викам – а пак да стоя с години в Русия само за тая работа не можах и трябваше да се завърна в България.

На завръщането си от Русия имах случай да попътувам из България и в това пътуване забележих (записал в бележник – бележка моя, Кр.-Дж. Р.-Д.) доста речи, които употребява народът, а аз не ги имах записани дотогава в сборника си. Така видях , че онова, що имах събрано до тогава, не бе още доста за да се види за да се види от него горе-долу богатството на народний ни език. По тая причина аз спрях печатането зам по време да извадя нещо по-пълно и по-добре уработено.

Така изданието на речника се забави досега, но то не бе без полза, както всякой може да види, като посрещне това, що се печата сега, с напечатаното напред до реч викам. Сегашнето, по числото на речите, е едно и половина колкото напрежнето, а с приведените за примери изречения, пословици и пр. то е два пъти колкото първото.

Но колкото и да е по-богат сегашний ми сборник, пак и в него, трябва да го кажа, няма всичките речи на езика ни. И сега още, кога разговарям със селяни или слушам за разговарят тии помежду си, все се случва да забележа понейде някоя реч, която нямам записана. За да се съберат всичките речи из устата на народа, трябва да се работи още много време, па и не е това работа само за един человек. А пък аз, като гледам преминалий си възраст, та не ми остая вече време да продължавам, реших да наредя окончателно това, що имам събрано досега. и да г извадя на свят, за да не би да иде нАпусто толкосгодишния ми труд.





Сега вече има излезли на български доста книги за да се каже, че би могло да се земе и от тях нещо за допълнение речника ми; но всичките тия книги са пълни с чуждица. Нашити писатели сега не правят яко разлика между Българските и Руските речи, и кога зимат речи от Руский речник, не смятат, че наместо тях ние имаме свои и често не по една, или по две, а и по пет, по шест и повече със същето знаменование, или ако да се употребяват тия речи от Българите, то в друго знаменование (значение! – б. м., К.-Дж. Р.-Д.), съвсем отлично (различно – б.м., К.-Дж. Р.-Д.) от онова, каквото тия имат в Руский език. По тоя начин в книгите, които имаме сега, и найпаче в ония, които са излезли след войната за освобождението ни, освен множеството изречения, несвойствени на Българский език, има и премного речи които не са Български и до това време не са употребявани от Българите, нито са били известни тям *). Има и речи, които сe употребяват и от Българите, но не в такова знаменование, с каквото ги зимат сега от Руский език. **) Има сам-там и речи, заменени от Руский език без да е разбрано добре знаменованието им в него, та ги употребяват в съвсем друго знаменование ***). Има най-после и речи, зети от Руский език, но в такъв изменен вид, какъвто тия нямат в него и които никак не иде на български. ****)



Имаме сега и речника от А. Дювернуа, но и той е изваден от няколко такива книги, па и уредникът му не е знаел Българский език, та знаменованието на речите е лучил по изреченията, в които ги находил в тея книги, и така много речи е тълкувал неправо.

Преди да излезе речникът от Дювернуа (1885-1889) имахме речниците от И. А. Богорова „Френско-Български“ (1869) и „Българско-Френски“ (1871). Но в тия речници речите, които Богоров дава за Български, повечето от половината той е зел от Руските речници или сам той ги е сковал, та и едните и другите нито се употребяват от Българите, нито са известни тям, а пък от чисто Българските речи, които се употребяват в народа, няма нито половината в тия речници.

При таково състояние на сегашната наша книжнина да допълнях речника си от книгите, които имаме сега, то щях внеса в него много нещо, което никак не е Българско, а моето намерение открай е било да представя в речника си Българский  език такъв, какъвто е той в народа, и само с ония чужди речи, които народът употребява. Затова от книгите, що имаме сега, аз не съм зимал нито една реч, нито едно изречение за пример на нещо, и всичко, що имам внесено в речника си, имам записано от устата на народа и от народните творения: пословици, песни и проч., та безспорно да мога да кажа, че изваждам Речник на живий Българский език, и така оставям един паметник, от който да се види какъв е бил Българский език в народа пред зачялото на новата Българска книжнина.

С това не искам да кажа, че трябва да си останем само с тия речи, които сега се употребяват в народа. Никак не! С разпространие просвещението, като добиваме различни познания за разни неща, които не сме имали досега, щат ни трябват и нови речи за тях. Такива речи, колкото се може, щем нагласяваме от езика си, а колкото не, ще трябва, да заимаме от други езици, и най-направо ще да е да ги заимаме от Руский език, който от всичките Словенски езици, на които равносилни няма на езика ни, па и тях да зимаме в такъв вид, какъвто да идат според Българский език и да не бъдат противни на неговите свойства.  

- - -

………………….  (следват още две страници, в които Найден Геров обяснява как са наредени думите. Може да прочете остатъка на посочените връзки.)



- - - - - - - - - - -  - - - - - - - - - - - - - - (Бележки под линия II-ра и III-та стр.)

*) За пример от многото такива речи, непознати напред на Българите и без никаква потреба зети сега от Руский език, може да послужат тия:


    Старая се (стараться), български: залягам, застаям, настаям, гледам, мъча се, трудя се, силя се, радя.


    Уважавам (уважать), български: почитам, тача.


    Подстрекавам (подстрекать), български: подбуждам, подбутвам, подсторвам, подуствам, науствам, подучвам, подкуструвам, насъсквам.

    Сбособний, български: вредний (и днес на много диалекти, включително и на македонската норма на българския език, „вредна жена“ означава „сръчна, способна жена“. – б.м. Кр.-Дж. Р.-Д.)

   ПлемЯнник и племЯнница, български: братанец и братаница, за братов син и братова дъщеря, и сестринец и сестриница, за сестрин син и сестрина дъщеря.



**) Ето за пример и няколко такива речи:

Запретявам, български: заповядвам, заръчам, поръчам – запретявам ти (заповядвам ти) да слушаш господаря си; запретих си обуща, поръчах си обуща. А пък наместо Руското запрещать, в знаменованието на което в книгите употребяват запретявам, Българете казват забранявам и възбраням. (Бележка моя: Държа да отбележа, че славянските думис жд и щ са присъщи само на българския език. Думите на руски, които са с тези буквосъчетания са заети от старобългарски и са навлезли на руски. Някои от тях ние сме взели обратно през възраЖДането, а други са се употребявали през цялото време в България (може би „изтъщавам“ е такава дума). Казвам го, защото в един форум си мислеха, че „сиреч“ е руска дума, но всъщност тя идва от старобългарски (си реч – тази дума), а старобългарския е по-ранен етап в развитието на българския език.)

Изтъщений, от изтъщявам, да изтъщя, се среща в сегашните книги в знаменование на Руското истощенный от истощать, истощить, което ще рече: изнемощелий, ослабналий, отпадналий, изхабений, а Българите казват: изтъщявам, да изтъщя нещо в знаменование: 1) Извършвам го по-изкусно, по-извършно, по-майсторски. От година на година изтъщява занаята си, съвършенствува го (бележка моя, К.Дж.Р.Д: Срам и резил! В уърд (писалицата) го подчертава в червено, като да е грешна дума!). Изтъщена работа, изработена изкусно, И“звършно. 2) Изучям добре, съвършено изпичам се на нещо. Изтъщил книгата и и изтъщил се на книгата, изучил се да чете и да пише добре. Изтъщен на четене и писмо. Изтъщен във всичко, изваден, изкаран, изпечен  на всичко.

Опасний, в книгите със знаменование, което то има в Руский език: страшен, вреден, а в Българский език то се употребява със знаменование предпазливий, внимателний. Хващай опасно, с внимание.

Приказ от прикАзывать, приказАть, което в Руский език знаменува заповядам, повелявам, а в Българский език приказвам, да прикажа няма това знаменование, та и в него приказ да може да се употребява в такъв разум, в какъвто го употребяват сега вместо заповед, повеление, повеля.

***) Такова е недоимок от Руското недоИмка в родителен падеж множествено число, което в Руский език знаменува недозето, недобор, заднина, бакия, а нашити го употребяват наместо французското дефицить (deficit), руский недочет.

****) Такова е подозИрам, преправено от Руското подозревать, но в тоя вид е и противно на Българский език, защото в него предлог под в никакъв случай не става подо, както в Руский език. На Български подозирам от предлог по и дозирам) ще рече дозирам, съгледвам по малко или понякога.




В началото беше уърда: Анита Коларова за чуждиците

Случайно попаднах в интернет на една статия на Анита Коларова в сп. "Литературен свят", в която тя се възмущава от употребата на чуждици и чертае апокалиптични картини за бъдещето на българския език. Въпреки, че някои ще разгледа тази статия като преувеличение, заслужава си да се замислим по въпроса. Понякога дори не осъзнаваме до каква степен езикът ни е набичкан с чуждици. Добрата езикова култура на български се показва със знания на българските думи, а не с парадиране, че знаем пет-шест чуждици. Намеса е българската дума, интервенция е префъцундрена и ненужна дума. Нейното място е на френски. За още някои такива двойки прочете тази статия. Оригиналът четете тук.

Закачливо наричам публикацията "В началото беше уърда", за да стане поредица с предишното ми обявление- "...и лакърдията беше Бог."

ВЪПРОС НА ВРЕМЕ Е БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК ДА ИЗЧЕЗНЕ

Анита Коларова
                    „В началото бе словото”
Битката за българския език започва още в древността с победата на Солунските братя, светите равноапостоли, красноречивите и необорими Кирил и Методий. Канонът за трите благословени от Бог езици - старогръцки, латински и староеврейски е категорично разбит от неоспоримия довод на Константин - Кирил, поставен като въпрос пред римския папа: „Не свети ли слънцето еднакво за всички?”. Този простичък въпрос, поставен на място, узаконява с логиката си правото и на други народи /на първо място, оказва се, - на българския народ/ да говорят, да пишат и извършват богослужения на своя език. Епична по характер и историческа по новаторство е тази победа!
Следва гражданският подвиг на Паисий, великата му идея за опазване на българската история и език. С обич носим в сърцата си образа на този бунтовен монах, пръв начертал пред българския род Програма за Националното ни възраждане.
Не е ли Иван Вазов този, който пише, под влиянието на Паисий - този „монах тъмен, непознат и бледен”, великолепното си стихотворение „Българският език”, където пише вдъхновено за нашия нюансирано красив и лексикално богат език? Но няма ли същият своите външни и вътрешни врагове, които невежо го сочат за „орисан” единствено за „груб брътвеж”, недостоен за изисканите аристократични салони на уж почтените новобогаташи?
Какъв парадокс! - опазването на чистотата на българския език дължим, без преувеличение, не на учените, а на простите орачи и копачи, което Паисий няма как да не забележи. И, разбира се, на писателите и езиковедите-патриоти. На един Найден Геров, побрал словното ни богатство в своя многотомен Речник на Българския език. На онези „стражи” на езика ни, на които се е гледало с доза присмех, наричани ПУРИСТИ. С малки изключения останалите, чиито портфейли и банкови сметки нямат брой, дори не чувстват падението си, срамувайки се от майчината реч и говорейки предимно на гръцки и френски. Те са „героите” на Добри Войников от „Криворазбраната цивилизация”. Как комично се „носят” и сричат по францужки! Много по-успешно се справя с френския език руската аристокрация, която почти не знае родния си език /справка Пушкин, Толстой, Тургенев, Некрасов, Чернишевски и др./, защото когато князете и графовете възложат възпитанието на децата си на френски гувернантки и гуверньори, те забравят наученото от дойките. И в Германия се наблюдава подобно явление, не сме само ние, казано за наша утеха. Когато Волтер гостува две години на пруския крал Фридрих втори, саркастично пише в едно свое писмо: „Тук аз се намирам във Франция. Говорят само на нашия език. Немският език е за войниците и конете!” Навярно този факт е послужил на Георги Димитров в блестящата му самозащитна пледоария на Лайпцигския процес, превърнала се в апотеоз на обругавания дотогава от надменна Европа наш народ.
Въпреки „гърчеенето” /„О, неразумни, поради что се влачиш подир чужд език?”- Паисий/, въпреки турското иго, когато в езика ни неизбежно навлизат огромен брой турски думи, но все пак не се забравят и съответните наши, народът ни извършва подвиг и езикът ни се опазва. Развива се правилно и книжовният ни език, тази „Държава на духа” според Д. С. Лихачов. Но дали нещата вървят гладко?
През 70-те години на 20 век грижа за българския език все още имаше. Тя се изразяваше в изследванията и трудовете на наши езиковеди, в публицистиката на писателите, между които се открояваше с особена активност академик Николай Хайтов. Помним как той изучаваше родопските говори, как използваше в разказите си красиви родопски думи, за да ги въведе в книжовния език. Една негова проверка за развоя на езика ни, поместена в кн. 2 на сп. “Септември” от 1977 г., показва, че езикът ни се „обогатява” светкавично с чужди думи за сметка на хубави равнозначни наши. Според Хайтов, ако допуснем, че на всеки 96 години чуждите думи се увеличават с 14%, след 288 години 56% от нашия език ще бъдат чужди. От 1977 г. са минали вече 36 години!!! Страшничко, нали? С колко процента са нараснали чуждите думи в езика ни? А от 23 години насам мощното навлизане на американизми е направо унищожително. Така че, налагат се сравнения, които водят до извода за нужда от ЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК. Защото, доказано е, че езикът се развива по два начина:
1. В живата говорима практика! / Тежко ни!/
2. В литературното творчество! /Отново тежко ни!/
Вземам книгата на Любомир Андрейчин „Езикови тревоги”. /От същия автор - „На езиков пост”/
Питам се стои ли някой днес „на езиков пост”? Кой е този езиковед, филолог? Умолявам го да излезе от анонимност. Да се обади от БАН! В посочените книги се долавя тревогата на учения, който насочва вниманието ни не само към ненужните чужди заемки, тогава все още от руски, немски и френски език, но и дори срещу социалистически шаблони от рода на „строеж извисява снага”, „братя по перо” и др. Андрейчин дава много примери и за неправилно поставяне на ударението, като припомня, че в българския то не е на последната сричка. Радио, телевизия и особено Парламент в по-ново време налагат невероятни ударения и изрази. Ето примери за отвратителен съвременен шаблон, просторечие и безвкусица в говора: „Кво правим сега?”, „За какво говорим?”, „Пак казах”, казваното от артистите без повод „така”,
„Давам всичко от себе си” и др. Тъй нареченото „мекане” от незнаещи граматиката май се наложи - „правиме” вм. правим, „строиме” вм. строим. Забелязва се тревожна тенденция, наложена от неуки народни представители и разни рекламни текстове: „…заседание в Пленарна зала” вм. Пленарната зала, „Софийска опера представя…” вм. Софийската опера представя и мн. др. Употребата на чл. за ж.р. та е наложителна, за да се знае, че не Френската опера, а именно Българската ще представи „Дон Карлос”.
Когато чета кои са думите, които Л. Андрейчин е посочил за погрешно употребявани чуждици, не може да не си дам сметка, че усилията му, някога дали резултат, днес са анахронизъм. Книгата му “Езикови тревоги”, предназначена за широк кръг читатели - културни и редакционни работници, журналисти, учители, студенти, ученици, политици, бе помагало за времето си. Подписана е за печат през 1973 година, излязла в изд. „Наука и изкуство” в тираж 13, 109, който никак не е малък, доказва грижата на държавата за езика. Ето кои са тези думи, срещу които не отстъпва ученият, вече отдавна навлезли в българския речник и почти изместили красиви наши думи:
- монумент - паметник
- транспортирам - превозвам
- пособие - помагало
- мемориален - паметен
- превантивен - предпазен
- ритуал - обред
- стълкновение - сблъсък
- коригирам - поправям
- ниво - равнище
- директен - пряк
- мероприятие - почин, начинание
- коствам - струвам
- достижение - постижение
Ученият обаче обръща внимание на това, че не винаги чуждата дума може да се замени, че има чужди думи, които не може да не приемем като напр. интерпретация не е само „обсъждане”, а тълкуване, обясняване.
Но да вървим напред. Ако през 1973 година дразнещите ухото чужди думи са „капка в морето”, какво да кажем за по-късни дати? Ето едно мое наблюдение като учителка по български език над учебник за девети клас на общообразователните и трудово - политехнически училища, издаден две години по-късно. Прелиствам наслуки: крах /неуспех, провал/, кастово /съсловно/, дискредитирам /излагам, злепоставям/, идентичен /еднакъв, равнозначен/, монолитен /цялостен, здраво споен/, постулат /изходно положение/, базирам /поставям на основи/. Учителят се чуди урока ли да преподава или да обяснява значението на тези думи. Чуждите думи стават наши, а нашите - чужди!!! Защо се затормозяват учениците и този процес не престава? Те и без това имат да учат специфични литературни понятия-термини като: сонет, жанр, поанта, алегория, барок, алитерация, асонанс, епитет, анжамбман и др. В желанието си да покажат колко са учени авторите на този учебник бяха нарекли комедията на Молиер „Смешните преструванки”- „Смешни прециозки”!
Не, не съм черногледа, а реалистка. Най-тъжното оставам за най-накрая. По какви ли не канали нахлуха с „демокрацията” такива чуждици, че е вече неприятно и тъжно да ги слушаш: трейдър, фен, букмейкър, шафнер, килър, уъркшоп, шопинг, петинг, плейметка, сърфинг, бодигард, шоу, денс, кавър, диджей, фешън, пиар, трилър, чейнч, дилър, фемили, пърформанс, тийнейджър, мъни, хит, рейтинг, имидж, джипи, бестселър, омбудсман… Спирам изброяването, защото ме е срам и защото не е възможно да се изброят, а те са вече узаконени в новоизлезлия РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК. Подозирам, че някой иска българският език да изчезне. Въпрос на време е. Гледахте ли концерта „Гласът на България” на 8 април? Всички кандидати за слава изпяха песните си на английски, всички дарования, а те наистина са такива, имитираха световно известни певци, като изключвам един певец с оригиналната му и прекрасна циганска песен.
Ако писателите са непризнатите „законодатели на света”, както беше писал някъде Шели, нека искрено да се замислят има или няма нужда от Закон за българския език и да не си оставят магарето в калта. Битката за спасяването на нашия свещен език трябва да продължи!

Растения с български (нежни) имена

Случайно попаднах в интернет (междумрежието?, меме-то?) на книгата "Помагало по лексика: Растения, Английско - български, Българо - английски речник" на Сашко Павлов. Не мога да дам по-подробен коментар за неговата книга, защото не съм виждал помагалото на живо, но само по заглавието мога да похваля автора, че се е наел със съставянето на такъв речник. Ще се радвам ако някой е чел книгата и може да коментира. 

Искам да отбележа, че напоследък позабравихме традиционните български наименования на растенията. Не от злоба или поради някаква пропаганда, а просто защото връзката с традициите на предците ни е здраво скъсана. Така например купуваме си тагетес, рододендрони, а не знаем, че баба ни едно време си е садяла турта или овчарка (тагетес!), че дядо ни е сядал до зелениката (рододендрона!!!) в гората. Просто не е станало дума, не са имали повод да ни предадат тези названия. (Може дори да са готвели аспержи, но ние не знаем, че асперж на български е зайча сянка!) 

В тази връзка подарявам ви тази връзка, налична благодарение на БАН - Речник на латинските и българските наименования на споровите и семенните растения от българската флора (том 3). Ако намеря и други такива връзки, задължително ще ги споделя. Разбира се, ако и вие намерите, моля ви коментирайте и споделете. Благодаря, предварително!