Човек винаги трябва да има едно наум като
чете нещо в междумрежието (интернет): не
всички потребители са добросъвестни, а някои са доста неграмотни и могат добре
да заблудят дори подготвени специалисти. В същото време, съмнително е влиянието
на популярните социални мрежи върху здравето на подрастващите (1). Въпреки това, междумрежието може да бъде и
полезно: то предлага огромни възможности за разпространение на знания. Затова,
преди да продължа, искам да изкажа огромната си благодарност към хората, които споделят
знания по интернет! Както казват създателите на КиберЛенинка (www.cyberleninka.ru ), сега се отваря възможността за научен
комунизъм – неограничен достъп до знания на всекиму според потребностите.
Често повтаряме по навик, че поколенията
стават все по-тъпи и все по-малограмотни. Това до известна степен е вярно и
наистина междумрежието и медиите си вършат добре работата в тази насока. Но, не
трябва да се пренебрегва, че междумрежието дава на младите хора, големи
възможности да разширят кръгозора си и да научат нови неща. Сега благодарение
на интернет, българчетата могат да четат
редица важни световни и български произведения онлайн, могат да се образоват (но и да се
заблудят!) по редица важни въпроси от най-различни области.
Тук публикувам, на осъвременен език (2) ,
откъс от увода към Речника на българския език на Найден Геров. Самият речник е
качен в интернет в оригинален правопис тук и тук. Този вариант на текста е осъвременен
за да бъде достъпен за по-широка публика, а за онези, които се интересуват от
самобитния правопис на Найден Геров, най-добре ще бъде да посетят изброените
връзки. От интерес за разговора, които водя с читателите, са бележките на Геров
под линия. Там той дава примери за някои руски думи, които широко са навлезли в
употреба още по негово време. Интересен е случаят на брАтанец/брАтаница и
сЕстринец/сЕстриница, които са българските думи за руските племенник и племенница. Българските думи за
племенник и племенница дават възможността да се установи доста по-точно роднинската
връзка. БрАтанец е син на брат ми, БрАтаница е дъщеря на брат ми, сЕстринец и
син на сестра ми, сЕстриница е дъщеря на сестра ми. При руските племянница и
племянник не е ясно от коя страна идва родството (от брат ми или от сестра
ми?).
Също така е важно отношението на Геров
към чуждите думи. Това не е някакъв варварски фанатизъм да бъде унищожено всяко
чуждо влияние, а любов към родното и по-точно народното. Той не отстранява от
речника си чуждите думи, които се употребяват от народа, но не включва в
речника неумело употребявани чуждици, независимо от техния произход. Геров, в
същото време, осъзнава предимствата на българските речи и предпочита тяхната
употреба пред безсмисленото и не добре осъзнато преписване от чужди езици.
(1)
Според някои психолози, прекомерната
употреба на фейсбук и непрекъснатия стремеж на децата да се харесват на другите
може да нанесе сериозни травми на подрастващите. Във фейсбук те са в постоянен
контакт със съучениците си и губят представа за личното си пространство. Все повече
зачестяват случайте на момичета, които се доверяват на потребителите да им
отговорят въпроси като: “Красива ли съм?“. Отговорите на такива въпроси са
публични и достъпни за всички. Недробонамерени хлапаци отговарят на тези
глупави момичета, че са грозни, че са франкенщайни и тн. Тези публични клейма
могат и нанасят големи поражения върху психиката на подрастващите. А относно
красотата: всички жени (мъже) са красиви и всички жени (мъже) са грозни, просто
защото всеки има различен вкус. Напълно идиотско и неблагоразумно е да
очакваме, че целият свят ще ни харесва. За жалост, фейсбук не казва това на
подрастващите.
(2) Не
следвам нормите на книжовния език изцяло, а просто правя по-лесен за четене
неговия текст.
Речник
на Блъгарский език с тълкуване речите на български и руски.
Събрал,
наредил и на свят изважда
НАЙДЕН ГЕРОВ
част първа.
А-Д
Пловдив.
Дружествена печатница „Съгласие.“
1895.
Предисловие
На
език, който има книжнина, може да се стъкми речник по книгите, които има на
него. На език, който няма книжнина, за да се изработи речник, трябва да се
съберат речите му из устата на на народа, който го говори.
Преди
петдесет години, когато съм наченал да работя за тоя речник, на Българский език
имаше печатани само няколко книги. Тия книги бяха така малко, дето, да ги имаше
человек и всичките на ръце, пак едва ли щеше може намери в тях четвъртината от
всичкото число на речите, които има в езика ни.
Така,
за да се изработеше речник на нинешний Българский език, трябваше да се съберат
речите му в народа.
За
такава една работа аз зех да се готвя, когато още си учех в Ришиелевскый Лицей
в Одеса, в 1842-1845 лето, за да я извърша, като се завърна в България.
Така,
в едно десетгодишно пребиваване в България, аз записах из устата на народа и от
употребяваните от него различни изречения, пословици и народни песни едно доста
голямо количество речи, от които имаше да излезе един речник с нещо до
четиридесет хиляди речи.
Това
ми се видя тогава да е доста за пръв път, та, като ми се прилучи да отида пак в
Русия, аз наченах да уреждам от него редовен речник и уреденото да печатам като приложение при „Известията от
второто отделение на императорската
академия на науките в Санкт Петербург“ за 1855-1856 лето. Но там
печатането отиваше много бавно – за една цяла година едва можаха да се
напечатат само букви А, Б и В до реч викам – а пак да стоя с години в Русия
само за тая работа не можах и трябваше да се завърна в България.
На
завръщането си от Русия имах случай да попътувам из България и в това пътуване
забележих (записал в бележник – бележка моя, Кр.-Дж. Р.-Д.) доста речи, които
употребява народът, а аз не ги имах записани дотогава в сборника си. Така видях
, че онова, що имах събрано до тогава, не бе още доста за да се види за да се
види от него горе-долу богатството на народний ни език. По тая причина аз спрях
печатането зам по време да извадя нещо по-пълно и по-добре уработено.
Така
изданието на речника се забави досега, но то не бе без полза, както всякой може
да види, като посрещне това, що се печата сега, с напечатаното напред до реч
викам. Сегашнето, по числото на речите, е едно и половина колкото напрежнето, а
с приведените за примери изречения, пословици и пр. то е два пъти колкото
първото.
Но
колкото и да е по-богат сегашний ми сборник, пак и в него, трябва да го кажа,
няма всичките речи на езика ни. И сега още, кога разговарям със селяни или
слушам за разговарят тии помежду си, все се случва да забележа понейде някоя
реч, която нямам записана. За да се съберат всичките речи из устата на народа,
трябва да се работи още много време, па и не е това работа само за един
человек. А пък аз, като гледам преминалий си възраст, та не ми остая вече време
да продължавам, реших да наредя окончателно това, що имам събрано досега. и да
г извадя на свят, за да не би да иде нАпусто толкосгодишния ми труд.
Сега
вече има излезли на български доста книги за да се каже, че би могло да се земе
и от тях нещо за допълнение речника ми; но всичките тия книги са пълни с
чуждица. Нашити писатели сега не правят яко разлика между Българските и Руските
речи, и кога зимат речи от Руский речник, не смятат, че наместо тях ние имаме
свои и често не по една, или по две, а и по пет, по шест и повече със същето
знаменование, или ако да се употребяват тия речи от Българите, то в друго
знаменование (значение! – б. м., К.-Дж. Р.-Д.), съвсем отлично (различно –
б.м., К.-Дж. Р.-Д.) от онова, каквото тия имат в Руский език. По тоя начин в книгите,
които имаме сега, и найпаче в ония, които са излезли след войната за
освобождението ни, освен множеството изречения, несвойствени на Българский
език, има и премного речи които не са Български и до това време не са
употребявани от Българите, нито са били известни тям *). Има
и речи, които сe употребяват
и от Българите, но не в такова знаменование, с каквото ги зимат сега от Руский
език. **) Има сам-там и
речи, заменени от Руский език без да е разбрано добре знаменованието им в него,
та ги употребяват в съвсем друго знаменование ***). Има най-после и речи, зети от Руский
език, но в такъв изменен вид, какъвто тия нямат в него и които никак не иде на
български. ****)
Имаме
сега и речника от А. Дювернуа, но и той е изваден от няколко такива книги, па и
уредникът му не е знаел Българский език, та знаменованието на речите е лучил по
изреченията, в които ги находил в тея книги, и така много речи е тълкувал
неправо.
Преди
да излезе речникът от Дювернуа (1885-1889) имахме речниците от И. А. Богорова
„Френско-Български“ (1869) и „Българско-Френски“ (1871). Но в тия речници
речите, които Богоров дава за Български, повечето от половината той е зел от
Руските речници или сам той ги е сковал, та и едните и другите нито се
употребяват от Българите, нито са известни тям, а пък от чисто Българските
речи, които се употребяват в народа, няма нито половината в тия речници.
При
таково състояние на сегашната наша книжнина да допълнях речника си от книгите,
които имаме сега, то щях внеса в него много нещо, което никак не е Българско, а
моето намерение открай е било да представя в речника си Българский език такъв, какъвто е той в народа, и само с
ония чужди речи, които народът употребява. Затова от книгите, що имаме сега, аз
не съм зимал нито една реч, нито едно изречение за пример на нещо, и всичко, що
имам внесено в речника си, имам записано от устата на народа и от народните
творения: пословици, песни и проч., та безспорно да мога да кажа, че изваждам
Речник на живий Българский език, и така оставям един паметник, от който да се
види какъв е бил Българский език в народа пред зачялото на новата Българска
книжнина.
С
това не искам да кажа, че трябва да си останем само с тия речи, които сега се
употребяват в народа. Никак не! С разпространие просвещението, като добиваме
различни познания за разни неща, които не сме имали досега, щат ни трябват и
нови речи за тях. Такива речи, колкото се може, щем нагласяваме от езика си, а
колкото не, ще трябва, да заимаме от други езици, и най-направо ще да е да ги
заимаме от Руский език, който от всичките Словенски езици, на които равносилни
няма на езика ни, па и тях да зимаме в такъв вид, какъвто да идат според
Българский език и да не бъдат противни на неговите свойства.
- - -
…………………. (следват още две страници, в които Найден
Геров обяснява как са наредени думите. Може да прочете остатъка на посочените
връзки.)
-
- - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
- - - - (Бележки под линия II-ра
и III-та стр.)
*) За
пример
от многото такива речи,
непознати напред на Българите и без никаква потреба зети сега от Руский език,
може да послужат тия:
Старая се (стараться), български: залягам,
застаям, настаям, гледам, мъча се, трудя се, силя се, радя.
Уважавам (уважать), български: почитам, тача.
Подстрекавам (подстрекать),
български: подбуждам, подбутвам, подсторвам, подуствам, науствам, подучвам,
подкуструвам, насъсквам.
Сбособний, български:
вредний (и днес на много диалекти, включително и на македонската норма на
българския език, „вредна жена“ означава „сръчна, способна жена“. – б.м. Кр.-Дж.
Р.-Д.)
ПлемЯнник и племЯнница, български: братанец и
братаница, за братов син и братова дъщеря, и сестринец и сестриница, за сестрин
син и сестрина дъщеря.
**) Ето
за пример и няколко такива речи:
Запретявам, български: заповядвам, заръчам, поръчам –
запретявам ти (заповядвам ти) да слушаш господаря си; запретих си обуща, поръчах
си обуща. А пък наместо Руското запрещать,
в знаменованието на което в книгите употребяват запретявам, Българете
казват забранявам и възбраням. (Бележка моя: Държа да отбележа, че славянските
думис жд и щ са присъщи само на българския език. Думите на руски, които са с
тези буквосъчетания са заети от старобългарски и са навлезли на руски. Някои от
тях ние сме взели обратно през възраЖДането, а други са се употребявали през
цялото време в България (може би „изтъщавам“ е такава дума). Казвам го, защото
в един форум си мислеха, че „сиреч“ е руска дума, но всъщност тя идва от
старобългарски (си реч – тази дума), а старобългарския е по-ранен етап в
развитието на българския език.)
Изтъщений, от изтъщявам,
да изтъщя, се среща в сегашните книги
в знаменование на Руското истощенный
от истощать, истощить, което ще
рече: изнемощелий, ослабналий, отпадналий, изхабений, а Българите казват: изтъщявам, да изтъщя нещо в
знаменование: 1) Извършвам го по-изкусно, по-извършно, по-майсторски. От година на година изтъщява занаята си,
съвършенствува го (бележка моя, К.Дж.Р.Д: Срам и резил! В уърд (писалицата) го
подчертава в червено, като да е грешна дума!). Изтъщена работа, изработена изкусно, И“звършно. 2) Изучям добре,
съвършено изпичам се на нещо. Изтъщил
книгата и и изтъщил се на книгата, изучил
се да чете и да пише добре. Изтъщен на
четене и писмо. Изтъщен във всичко, изваден, изкаран, изпечен на всичко.
Опасний, в книгите със знаменование, което то има в Руский език: страшен,
вреден, а в Българский език то се употребява със знаменование предпазливий,
внимателний. Хващай опасно, с
внимание.
Приказ от прикАзывать, приказАть, което в Руский език знаменува
заповядам, повелявам, а в Българский език приказвам, да прикажа няма това
знаменование, та и в него приказ да
може да се употребява в такъв разум, в какъвто го употребяват сега вместо
заповед, повеление, повеля.
***) Такова
е недоимок от Руското недоИмка в родителен
падеж множествено число, което в Руский език знаменува недозето, недобор,
заднина, бакия, а нашити го употребяват наместо французското дефицить (deficit), руский недочет.
****) Такова
е подозИрам, преправено от Руското подозревать,
но в тоя вид е и противно на Българский език, защото в него предлог под в никакъв случай не става подо, както в Руский език. На Български подозирам от предлог по и дозирам)
ще рече дозирам, съгледвам по малко или понякога.