Откъс от „Годечкият Говор” от Михайл Виденов, Издателство
на Българската Академия на Науките, София 1978
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ГОВОРА
1.15. Годечкият говор се
характеризира със следните по-типични черти:
1. В областта на фонетиката
а) Наличие на шест вокални фонеми
– [а], [о], [у] , [и], [е] и [ъ].
б) Фонема [у] като основен
застъпник на старобългарската задна носова гласна ѫ.
в) Гласна [ъ] като основен
застъпник на старобългарската задна ерова гласна [ъ] и предна ерова гласна [ь].
г) Сонорни съгласни [р] и [л] с
особена, сричкотворна функция в речта на по възрастните информатори в ограничен
кръг случаи.
д) Съчетания от еров вокал+плавна
съгласна на мястото на старобългарските ръ,рь, лъ, ль.
е) Съгласни [ч] и [џ].
ж) Липса на фонема [х].
з) Липса на звучни шумови
съгласни в абсолютния край на думите, явление по което той се отличава от тази
западнобългарска диалектна ивица, която в българската територия се представя от
говорите в Белоградчишко, Западноберковско, Брезнишко и Трънско.
2. В областта на морфологията:
а) Окончание за определеност -о
за имената от м. род ед. число.
б) Окончание -е за мн. число при
имената от ж. род: жѐне, лопáте, орнú
це и т.н.
в) Местоименни форми за трето
лице он, онá, оно, они; пълна местоименна форма за винителен и дателен падеж н’ой; кратка местоименна формаза винителен и дателен падеж ед. число ж. ржд
йу, а в част от ареала на говора – наличие наличие на особенна контаминирана
форма г’у.
г) Винителни падежни форми при
имена от ж. род ед. число: сълбу, ливáду, нашу, нову, жену и т. нл
д) Окончание –у при глаголни
форми за 3л. мн. число сегашно време, напр. оду, перу, носу, кору, гледайу и
тн.; окончание –м за 1л. ед. число сегашно време при трите спрежения: носим,
одим, перем, искаруем и т.н.; окончание –мо за 1 л. мн. число сегашно време;
одимо, перемо, носимо и т.н.
е) Особени окончания за глаголни
форми за 3 л. мн. число аорист, напр. одише, правише, носише, тропаше и т. н.
ж) Обща форма за единствено число
имперфект: йа играеше, ти играеше, он играеше и т.н., но в една част от
територията на говора, явлението още не се е разпространило.
з) Липса на минало несвършено
причастие.
и) Частица че за образуване на
форми за бъдеще време на глаголите, обща за всички лица и числа: че праим, че
трошимо и т.н.
3. В областта на ударението:
а) Ударение върху родовите
морфеми при прилагателните имена от ж. и ср. род ед. и мн. число: големá,
големó, големú и др.
б) Коренно ударение при
перифигирани глаголи: напраúм, изóстрим и др.
в) Коренно ударение при формите
за повелително наклонение: напúши, напúте, донѐси, донѐсете и т.н.
4. В областта на синтаксиса –
липсата на удвоено допълнение при някои случаи, като Н’eму не дáвайу пáре оти г’и
арчи. Лáни и мене окáше, ама йа несте да влачим и под.
5. В областта на лексиката –
наличието на голям брой номинативни диалектизми.
Край на откъса.
Он бил търгъл, ка детето йе дошло до`ма. Убавата тиква йе добре да се пази за дръшкуту. Игру`ту нашето трудно мое йу сванеш. Ива`на га боли ухото.
