Риголето - на български или на италиански?

От както преди няколко месеца гледах един спор по телевизията относно Закона за езика, много ми се искаше да се изкажа и аз по темата. В дискусията, която се състоя по Първа програма, може да разграничим две крайни позиции (естествено, че преувеличавам):
1. Който не ползва български думи и не пее италианските опери на български е родоотстъпник и съответно трябва да бъде наказан. 
2. Който не ползва чуждици е простак, не си дава сметка, че има нови езикови реалии (обозначими) без които езика не може да бъде обогатен и по този начин дърпа България към блатото.

Няма да задълбавам, кой какво казал, защото въобще това не ми е целта. Искам само да посоча, че е възможно и трето мнение, което да обедини тези крайности и да вземе ползи и от двете.

Вярно е, че непрекъснато се появяват нови езикови обозначими (езиковите "реалии") и за да може да си говорим за тях сме принудени да ползваме чуждите думи. За такива се сочат например смути, компютър, лаптоп, таблет. Смутито - не било нито нектар, нито сок, а смути... Как да ви го обясня по друг начин, това си е смути. Как да го кажем на български като просто няма такава дума?

Пък и какво толкова му е лошото да си пиеш смутито? Няма нищо смущаващо? Какво точно ни смущава при тези чуждици? Къде е проблемът? 

Проблемите са: 
1. снобизмът и охотата с която се приемат чуждите думи;
2. мързеливото и пасивно отношение към езика, не искаме да развием езика си, да го изучаваме и да го обогатим въз основа на това което е налично в различните диалекти. Много по-стилно е да пиеш "смути", отколкото "размешаче", което е същото. 

Това в никакъв случай не означава, че който каже "смути" мрази България, родоотстъпник е или пък трябва да бъде разстрелян. Не означава и че всяко ново обозначимо, трябва на всяка цена да му се измисли българска дума. От малко американски или патагонски думи няма да прегрешим толкова, важното е да се стремим да запазим оригиналността на българския език и да се отърсим от чуждопоклоннически страсти. Трябва да бъде по-стилно да ползваш нещо старо и забравено българско, отколкото нещо изтъркано и разпространено навсякъде.

Явно в това, че българското не е достатъчно модерно, се крие болката на професорите предложили закона. Те усещат някакъв проблем и смятат, че решението е в здравата ръка на един закон. Не и по никакъв начин. Необходима е промяна в мисленето, а законът само ще амбицира хората да ползват още чуждици и да пренебрегнат истинския проблем. Много по-добре ще направят ако посочат, кои думи да ползваме вместо чуждите. Да дават предложения, за да може пишещите - журналистите, писателите и даже учените, когато осъзнаят истинския проблем, да ползват готовите думи. 

А оперите на Верди, аз предпочитам на италиански, точно защото самобитността е толкова важна. Преведена на български операта не е същата, няма същото звучене, защото тя е мислена на италиански. Ако Верди и либретистите бяха работили на български е друг въпрос. Може да се насладя и на превода, но съм съгласен с един от събеседниците, че това е безмислена цензура. 

Ролята на едноклетъчните през Българското възраждане

Ако човек наблюдава внимателно езика, може да открие удивителни находки. Вижте думите чехълче, първаци, ресничести, камшичести, бозайници. Всички тези са научни имена измислени от българските биолози или може би обикновени българи. Те са решили да преведат латинските термини на български. Защо? Защо не са взели готовите латински имена? Учудващо е, че някои си е играл да измисля нови думи, след като днес ни учат, че за липсващите думи нямаме друг избор освен да копираме механично чуждите. Ако сме искали да вървим напред заедно с Европата и развития свят, трябвало да ползваме чуждите думи, които обозначават "новите реалии". (Има се предвид новите неща, които новите имена описват - новите обозначими). Нямало друг избор - или си културен и казваш думата на латински, английски и тн. или си прост.

А вижте, много преди езиковедите да се развихрят, на някой биолог му хрумнало да нарече Paramecium caudatum опашато чехълче вместо Парамециум кандатум или руското туфелька. Някой се сетил, че може да преведе Protozoa, първаци; Ciliata камшичести; Chlorophyceae - златисти водорасли, Mammalia - бозайници, вместо руското млекопитающи. Как пък растението Herniaria е кръстено изсиплвиче (от херния преведено на български изспиване, на руски грыжник сравни с руското грыжа - херния) е загадка. Кой го е превеждал? Защо на три езика имаме един и същ превод? Кой е оставил тази следа? Какъв е смисълът и има ли такъв? (1)

Защо са правени тези преводи? Може би са искали да направяте термините по-разбираеми за българите. На много езици на непосветените в биологията е трудно да разберат непонятните латински термини. Или, може би са искали тези думи да звучат естествено на български, може би са го направили просто за удобство. Каквато и да е причината, това е един малък пример, че дори да нямаме думата на български, може да си измислим нова.Единственото ограничение, което може да имаме е фантазията или липсата на фантазия. Във всеки от нас спи един езикотърсач, нужно е да го събудим за да направим живота по-интересен.

Всъщност знаете ли защо те са търсели български имена? Да сте чували за Възраждане? Всеки се чувствал творец на една нова епоха, възраждали са България. А днес много хора повтарят едни и същи тъпи мантри - "в България живот нема", "от Калотина на запад, си е друго" " ние сме най-крадливите" - последното се казва с горда усмивка! Ако си възвърнем поне малко от творческия дух на Възраждането ще ни дойдат много нови идеи как да преодолеем проблемите пред които сме изправени. Но и тук трябва да мислим и да търсим решения, повтарянето на чуждите думи няма да ни помогне. (Било то преносно, думи като гореизборените мантри или буквално думи като хай и гудбай).

-----------------------------------------------------
(1) Това което наричам загадка за думата изсипливче, за мен, се крие в следното: ако думата е преведена първо от латински на руски като грыжник, явно е, че някой руски ботаник е искал да предаде значението на руски. После българин го е превел по същия принцип на български самостоятелно от руснака или по същия принцип. Това обяснява нещата, но какво ако изсипливче и грыжник са диалектни думи, произлезли в народна езикова среда. Ако не са създадени от учени, а са създадени на село. От къде да търсим връзката от някакъв общ индоевропейски първообраз? Със сигурност подобни въпроси са разглеждани, изказвани са хипотези, но със сигурност не може да знаем никога. Само може да стигнем до извода, че имаме три самобитни думи изградени на един принцип на три различни езика.

The vladetel, who was prinuden или за изкуството да говориш на един език

Вече писах веднъж за Речника на стари и диалектни думи от Иван Танев Иванов, но от гледната точка на историческото езикознание.

Тук искам да обърна вниманието ви към този речник, като достоверен източник на истински и самобитни думи. Ето какво казва самият автор:

Въпреки че в миналото старобългарският език е играл такава международна роля, както латинския и гръцкия език, днес в България липсва интерес към запазване и утвърждаване на основите на неговия наследник - съвременния български език. Постепенно българският език се превръща в полумъртъв, примитивен език, годен да отрази само най-прости, битови отношения. Винаги, когато съвременните българи искат да изразят по-сложна мисъл или да обяснят по-сложни понятия и състояния, те използват чуждици, най-вече от латински, гръцки и английски. Липсват нови думи и понятия в българския език, които да са създадени на основата на оригиналния речник и словотворческите правила на българския език. 

Иванов много кратко и ясно описва основните проблеми, за които говорех в статията "В началото беше лакърдията".  А именно,
1. Търсенето на стари думи, осигурява приемственост между нашия език и този на прадедите ни (не се излагаме като някои преводачи на библията, които вместо "В началото беше словото" превеждали "В началото беше лакърдията".)
2. Заемките (нужните новозаети думи) могат да бъдат заменени със самобитни български съответствия, които много по-естествено и естетично да влязат в речта ни. (Разбира се, няма нужда от фанатични офанзиви, но опитът да го направим си заслужава.)

Ако вече ви е писнало да четете, помислете си нормално ли ви звучи на английски "the vladetel was forcefully prinuden to zarezhe his vladenie?" Не, естествено. Изкуството да говорим на един език се състои в това да изразяваме мислите си с наличния езиков материал. Това, че английският е до голяма степен съставен от френски думи е заварено положение за нас. Ние трябва да говорим на английски с това, което намираме и да се опитваме да използваме достатъчно голямото му богатство.

Същото се отнася и за българския - ето виждате и аз използвам в този текст много чужди думи. Някои са заемки, някои са чуждици, но те вече са наши чуждици и ги приемаме като наши. Защо трябва да загрозяваме езика с нови? Ако ще ползваме нови думи, защо не използваме това, което имаме, но вече сме забравили? Ето този речник, който неуморимият прабългарист предлага е страхотен източник на такива думи, които по всяка вероятност са изконно български, тоест те най-добре и най-благозвучно могат да се съчетаят с езика ни. Дори и някои от тях да са били чуждици и заемки преди 200 години, това не е от особено значение, защото ние днес ги откриваме като част от този език и трябва да се опитаме да ги използваме.

Как да ги използваме? Хващайте речника и търсете, пробвайте, опитвайте. И тези призиви са най-вече към тези, които пишат. Писателите и журналистите, пък и други. (Политиците са над тези неща.) Какво значи красив език? Хубав език? Всеки има субективно мнение, но според мен щом пишеш, трябва да се замислиш по този въпрос.

Селскостопанската лексика в централния балкански говор

На тази връзка може да четете един прекрасен анализ на селскостопанска лексика в централния балкански говор. Авторката е Василка Радева.(Българска диалектология, книга девета, София, 1979). (Замълчавам си за чуждиците в него, защото по ирония на съдбата те бъкат в много филоложки текстове.) 

За любителите на диалектни думи, направо отидете на стр. 92 (пдф 14), където са записани значенията на думите.

Споделям още тук, любимите ми селскостопански термини от централния балкански говор:

присОйе – място, което се огрява от слънцето
измитище – изтощена нива
гръмище – място в ливада, обрасло с храсти
зулАк – лошокачествено сено
пичинАк- зелен царевичен кочан за печене
купЕщина – купено животно

доц. Кочева: Диалектите не са на изчезване!

Въпреки че въобще не съм убеден в тава изказване, ще се радвам ако е истина. Това ще ни даде възможността да използваме за практически цели все още съществуващите диалекти. Например компютърните специалисти или еколозите могат да се посъветват с по-възрастните как да нарекат някакъв термин. Не се смейте! Народния език понякога е много по-точен от този на книжовниците (виж какво казва Вазов по въпроса). Вместо да се тъпчем с чуждици като невидели, по-добре да вземем нещо нашо, по-красиво и по-истинско. 

Точен и изразителен е народният изказ

Из "История на българския книжовен език" от Стоян Жерев, Валентин Станков и Ралица Цойнска. София, 1989. 

ИВАН ВАЗОВ (1850-1921)


     Ив. Вазов е един от най-значителните строители на съвременния български книжовен език. С разнообразното си творчество на талантлив поет и писател той участва активно в изграждането на езика ни, а като авторитетен творец влияе и за утвърждаването на някои езикови особености в книжовната практика.
......
......
......
     Вазов има значителен принос за обогатяване[то] на речника на съвременния български книжовен език. Писателят черпи лексикален материал главно от българската народна реч. Той се стреми да издири "хубави и изразителни" думи, употребявани в различни български диалекти. Вазов вижда в народната реч важен източник за обогатяване на книжовния език. В разговор с Иван Шишманов той споделя: "Нам ни трябват думи, които да изразяват полутонове. С тая цел аз въведох много народни думи в употреба. Например лъх е моя. Също и заник, и изгрев, и здрач, и чука, и усте (клисура). В новите ми стихотворения ще намериш много нови думи." Писателят търси народни думи и в речника на Н. Геров, и в Сборника за народни умотворения, и в речта на обикновени хора. В пътеписа "В недрата на Родопите" Вазов отбелязва:"Слънцето залязваше вече зад високия рът, изпречен като стена над Белово, отвъд реката. Това време тук се нарича "заник-слънце", прекрасен български термин, както и "изгрев-слънце", който другаде чух. Но пишущите братия никога не има дават достъп в литературния език, а ги заменят учено с километрическите и чужди на духа на българския език: "изгряването на слънцето" и "захождането на слънцето". Един господин, който превождаше в един български вестник романа "На рассвете" от Ежа, беше велемъдро предал това название с "при пукнуване на зората"!.. Въобще народът не обича проточеностите и грижливо ги избягва.  ... Той употребява дума призори вм. "пукване на зората", напън вм. "напъване" и пр. Нашите писатели трябва да изучават езика на техния език се дължат в много случаи колкото на безвкусието, толкова и на голямата им убогост (бедност, бел. моя КДРД) в знанието на езика, който тъй добре знае народът."
     Промените в обществения и културния живот след Осбождението довеждат до употреба на много чужди думи. Писателят е за разумно опазване [на] чистотата на българския книжовен език. Като се изказва против използване на ненужни чужди думи, той подкрепя необходимостта от някои заемки от други книжовни езици, особено от руски език: "Всяко нововъведение в живота ни влачи подире си рой чужди думи в езика и той, сиромахът, ги гълта, усвоява, обогатява се, оварварява се (става варварин, бел. моя КДРД). Научихме българина да си троши езика и задръстя паметта без нужда, направихме го да произнася: урна - не кутия, секция - не бива отдел, тротоар - плочник не е български! (тъй го чух от селяни) (думата "плочник" е българска и по всяка вероятност изкована от Вазов, бел. моя, КДРД), екскурзия вместо излет - чешка и сръбска дума, но хубава и на български... взехме руските: упрек (вместо укор, натякване), намеквам (!) (вместо загатвам, подхвърлям), прицелвам се вместо луча, меря... и стотина такива."
............................

Найден Геров говори за колосалния си труд


Човек винаги трябва да има едно наум като чете нещо в  междумрежието (интернет): не всички потребители са добросъвестни, а някои са доста неграмотни и могат добре да заблудят дори подготвени специалисти. В същото време, съмнително е влиянието на популярните социални мрежи върху здравето на подрастващите (1).  Въпреки това, междумрежието може да бъде и полезно: то предлага огромни възможности за разпространение на знания. Затова, преди да продължа, искам да изкажа огромната си благодарност към хората, които споделят знания по интернет! Както казват създателите на КиберЛенинка (www.cyberleninka.ru ), сега се отваря възможността за научен комунизъм – неограничен достъп до знания на всекиму според потребностите.
Често повтаряме по навик, че поколенията стават все по-тъпи и все по-малограмотни. Това до известна степен е вярно и наистина междумрежието и медиите си вършат добре работата в тази насока. Но, не трябва да се пренебрегва, че междумрежието дава на младите хора, големи възможности да разширят кръгозора си и да научат нови неща. Сега благодарение на интернет,  българчетата могат да четат редица важни световни и български произведения  онлайн, могат да се образоват (но и да се заблудят!) по редица важни въпроси от най-различни области.

Тук публикувам, на осъвременен език (2) , откъс от увода към Речника на българския език на Найден Геров. Самият речник е качен в интернет в оригинален правопис тук и тук. Този вариант на текста е осъвременен за да бъде достъпен за по-широка публика, а за онези, които се интересуват от самобитния правопис на Найден Геров, най-добре ще бъде да посетят изброените връзки. От интерес за разговора, които водя с читателите, са бележките на Геров под линия. Там той дава примери за някои руски думи, които широко са навлезли в употреба още по негово време. Интересен е случаят на брАтанец/брАтаница и сЕстринец/сЕстриница, които са българските думи за руските  племенник и племенница. Българските думи за племенник и племенница дават възможността да се установи доста по-точно роднинската връзка. БрАтанец е син на брат ми, БрАтаница е дъщеря на брат ми, сЕстринец и син на сестра ми, сЕстриница е дъщеря на сестра ми. При руските племянница и племянник не е ясно от коя страна идва родството (от брат ми или от сестра ми?).
Също така е важно отношението на Геров към чуждите думи. Това не е някакъв варварски фанатизъм да бъде унищожено всяко чуждо влияние, а любов към родното и по-точно народното. Той не отстранява от речника си чуждите думи, които се употребяват от народа, но не включва в речника неумело употребявани чуждици, независимо от техния произход. Геров, в същото време, осъзнава предимствата на българските речи и предпочита тяхната употреба пред безсмисленото и не добре осъзнато  преписване от чужди езици.

(1)   Според някои психолози, прекомерната употреба на фейсбук и непрекъснатия стремеж на децата да се харесват на другите може да нанесе сериозни травми на подрастващите. Във фейсбук те са в постоянен контакт със съучениците си и губят представа за личното си пространство. Все повече зачестяват случайте на момичета, които се доверяват на потребителите да им отговорят въпроси като: “Красива ли съм?“. Отговорите на такива въпроси са публични и достъпни за всички. Недробонамерени хлапаци отговарят на тези глупави момичета, че са грозни, че са франкенщайни и тн. Тези публични клейма могат и нанасят големи поражения върху психиката на подрастващите. А относно красотата: всички жени (мъже) са красиви и всички жени (мъже) са грозни, просто защото всеки има различен вкус. Напълно идиотско и неблагоразумно е да очакваме, че целият свят ще ни харесва. За жалост, фейсбук не казва това на подрастващите.

(2)  Не следвам нормите на книжовния език изцяло, а просто правя по-лесен за четене неговия текст.


Речник на Блъгарский език с тълкуване речите на български и руски.

Събрал, наредил и на свят изважда



НАЙДЕН ГЕРОВ



част първа.



А-Д

Пловдив.

Дружествена печатница „Съгласие.“

1895.



Предисловие

На език, който има книжнина, може да се стъкми речник по книгите, които има на него. На език, който няма книжнина, за да се изработи речник, трябва да се съберат речите му из устата на на народа, който го говори.

Преди петдесет години, когато съм наченал да работя за тоя речник, на Българский език имаше печатани само няколко книги. Тия книги бяха така малко, дето, да ги имаше человек и всичките на ръце, пак едва ли щеше може намери в тях четвъртината от всичкото число на речите, които има в езика ни.

Така, за да се изработеше речник на нинешний Българский език, трябваше да се съберат речите му в народа.


За такава една работа аз зех да се готвя, когато още си учех в Ришиелевскый Лицей в Одеса, в 1842-1845 лето, за да я извърша, като се завърна в България.

Така, в едно десетгодишно пребиваване в България, аз записах из устата на народа и от употребяваните от него различни изречения, пословици и народни песни едно доста голямо количество речи, от които имаше да излезе един речник с нещо до четиридесет хиляди речи.

Това ми се видя тогава да е доста за пръв път, та, като ми се прилучи да отида пак в Русия, аз наченах да уреждам от него редовен речник и уреденото  да печатам като приложение при „Известията от второто отделение на императорската  академия на науките в Санкт Петербург“ за 1855-1856 лето. Но там печатането отиваше много бавно – за една цяла година едва можаха да се напечатат само букви А, Б и В до реч викам – а пак да стоя с години в Русия само за тая работа не можах и трябваше да се завърна в България.

На завръщането си от Русия имах случай да попътувам из България и в това пътуване забележих (записал в бележник – бележка моя, Кр.-Дж. Р.-Д.) доста речи, които употребява народът, а аз не ги имах записани дотогава в сборника си. Така видях , че онова, що имах събрано до тогава, не бе още доста за да се види за да се види от него горе-долу богатството на народний ни език. По тая причина аз спрях печатането зам по време да извадя нещо по-пълно и по-добре уработено.

Така изданието на речника се забави досега, но то не бе без полза, както всякой може да види, като посрещне това, що се печата сега, с напечатаното напред до реч викам. Сегашнето, по числото на речите, е едно и половина колкото напрежнето, а с приведените за примери изречения, пословици и пр. то е два пъти колкото първото.

Но колкото и да е по-богат сегашний ми сборник, пак и в него, трябва да го кажа, няма всичките речи на езика ни. И сега още, кога разговарям със селяни или слушам за разговарят тии помежду си, все се случва да забележа понейде някоя реч, която нямам записана. За да се съберат всичките речи из устата на народа, трябва да се работи още много време, па и не е това работа само за един человек. А пък аз, като гледам преминалий си възраст, та не ми остая вече време да продължавам, реших да наредя окончателно това, що имам събрано досега. и да г извадя на свят, за да не би да иде нАпусто толкосгодишния ми труд.





Сега вече има излезли на български доста книги за да се каже, че би могло да се земе и от тях нещо за допълнение речника ми; но всичките тия книги са пълни с чуждица. Нашити писатели сега не правят яко разлика между Българските и Руските речи, и кога зимат речи от Руский речник, не смятат, че наместо тях ние имаме свои и често не по една, или по две, а и по пет, по шест и повече със същето знаменование, или ако да се употребяват тия речи от Българите, то в друго знаменование (значение! – б. м., К.-Дж. Р.-Д.), съвсем отлично (различно – б.м., К.-Дж. Р.-Д.) от онова, каквото тия имат в Руский език. По тоя начин в книгите, които имаме сега, и найпаче в ония, които са излезли след войната за освобождението ни, освен множеството изречения, несвойствени на Българский език, има и премного речи които не са Български и до това време не са употребявани от Българите, нито са били известни тям *). Има и речи, които сe употребяват и от Българите, но не в такова знаменование, с каквото ги зимат сега от Руский език. **) Има сам-там и речи, заменени от Руский език без да е разбрано добре знаменованието им в него, та ги употребяват в съвсем друго знаменование ***). Има най-после и речи, зети от Руский език, но в такъв изменен вид, какъвто тия нямат в него и които никак не иде на български. ****)



Имаме сега и речника от А. Дювернуа, но и той е изваден от няколко такива книги, па и уредникът му не е знаел Българский език, та знаменованието на речите е лучил по изреченията, в които ги находил в тея книги, и така много речи е тълкувал неправо.

Преди да излезе речникът от Дювернуа (1885-1889) имахме речниците от И. А. Богорова „Френско-Български“ (1869) и „Българско-Френски“ (1871). Но в тия речници речите, които Богоров дава за Български, повечето от половината той е зел от Руските речници или сам той ги е сковал, та и едните и другите нито се употребяват от Българите, нито са известни тям, а пък от чисто Българските речи, които се употребяват в народа, няма нито половината в тия речници.

При таково състояние на сегашната наша книжнина да допълнях речника си от книгите, които имаме сега, то щях внеса в него много нещо, което никак не е Българско, а моето намерение открай е било да представя в речника си Българский  език такъв, какъвто е той в народа, и само с ония чужди речи, които народът употребява. Затова от книгите, що имаме сега, аз не съм зимал нито една реч, нито едно изречение за пример на нещо, и всичко, що имам внесено в речника си, имам записано от устата на народа и от народните творения: пословици, песни и проч., та безспорно да мога да кажа, че изваждам Речник на живий Българский език, и така оставям един паметник, от който да се види какъв е бил Българский език в народа пред зачялото на новата Българска книжнина.

С това не искам да кажа, че трябва да си останем само с тия речи, които сега се употребяват в народа. Никак не! С разпространие просвещението, като добиваме различни познания за разни неща, които не сме имали досега, щат ни трябват и нови речи за тях. Такива речи, колкото се може, щем нагласяваме от езика си, а колкото не, ще трябва, да заимаме от други езици, и най-направо ще да е да ги заимаме от Руский език, който от всичките Словенски езици, на които равносилни няма на езика ни, па и тях да зимаме в такъв вид, какъвто да идат според Българский език и да не бъдат противни на неговите свойства.  

- - -

………………….  (следват още две страници, в които Найден Геров обяснява как са наредени думите. Може да прочете остатъка на посочените връзки.)



- - - - - - - - - - -  - - - - - - - - - - - - - - (Бележки под линия II-ра и III-та стр.)

*) За пример от многото такива речи, непознати напред на Българите и без никаква потреба зети сега от Руский език, може да послужат тия:


    Старая се (стараться), български: залягам, застаям, настаям, гледам, мъча се, трудя се, силя се, радя.


    Уважавам (уважать), български: почитам, тача.


    Подстрекавам (подстрекать), български: подбуждам, подбутвам, подсторвам, подуствам, науствам, подучвам, подкуструвам, насъсквам.

    Сбособний, български: вредний (и днес на много диалекти, включително и на македонската норма на българския език, „вредна жена“ означава „сръчна, способна жена“. – б.м. Кр.-Дж. Р.-Д.)

   ПлемЯнник и племЯнница, български: братанец и братаница, за братов син и братова дъщеря, и сестринец и сестриница, за сестрин син и сестрина дъщеря.



**) Ето за пример и няколко такива речи:

Запретявам, български: заповядвам, заръчам, поръчам – запретявам ти (заповядвам ти) да слушаш господаря си; запретих си обуща, поръчах си обуща. А пък наместо Руското запрещать, в знаменованието на което в книгите употребяват запретявам, Българете казват забранявам и възбраням. (Бележка моя: Държа да отбележа, че славянските думис жд и щ са присъщи само на българския език. Думите на руски, които са с тези буквосъчетания са заети от старобългарски и са навлезли на руски. Някои от тях ние сме взели обратно през възраЖДането, а други са се употребявали през цялото време в България (може би „изтъщавам“ е такава дума). Казвам го, защото в един форум си мислеха, че „сиреч“ е руска дума, но всъщност тя идва от старобългарски (си реч – тази дума), а старобългарския е по-ранен етап в развитието на българския език.)

Изтъщений, от изтъщявам, да изтъщя, се среща в сегашните книги в знаменование на Руското истощенный от истощать, истощить, което ще рече: изнемощелий, ослабналий, отпадналий, изхабений, а Българите казват: изтъщявам, да изтъщя нещо в знаменование: 1) Извършвам го по-изкусно, по-извършно, по-майсторски. От година на година изтъщява занаята си, съвършенствува го (бележка моя, К.Дж.Р.Д: Срам и резил! В уърд (писалицата) го подчертава в червено, като да е грешна дума!). Изтъщена работа, изработена изкусно, И“звършно. 2) Изучям добре, съвършено изпичам се на нещо. Изтъщил книгата и и изтъщил се на книгата, изучил се да чете и да пише добре. Изтъщен на четене и писмо. Изтъщен във всичко, изваден, изкаран, изпечен  на всичко.

Опасний, в книгите със знаменование, което то има в Руский език: страшен, вреден, а в Българский език то се употребява със знаменование предпазливий, внимателний. Хващай опасно, с внимание.

Приказ от прикАзывать, приказАть, което в Руский език знаменува заповядам, повелявам, а в Българский език приказвам, да прикажа няма това знаменование, та и в него приказ да може да се употребява в такъв разум, в какъвто го употребяват сега вместо заповед, повеление, повеля.

***) Такова е недоимок от Руското недоИмка в родителен падеж множествено число, което в Руский език знаменува недозето, недобор, заднина, бакия, а нашити го употребяват наместо французското дефицить (deficit), руский недочет.

****) Такова е подозИрам, преправено от Руското подозревать, но в тоя вид е и противно на Българский език, защото в него предлог под в никакъв случай не става подо, както в Руский език. На Български подозирам от предлог по и дозирам) ще рече дозирам, съгледвам по малко или понякога.